След неолибералната офанзива от средата на 70-те години на миналия век, след краха на държавния социализъм през 1989 г. социалната алтернатива в Европа премина за продължително време в отбранителна позиция. Въпреки очакванията тази ситуация не се промени съществено и след шестте години на остра финансова и икономическа криза. Резултатът е рязко засилване на социалното неравенство в европейските общества и връщане към социално-политическата поляризация. Европейският проект изисква своето ново преосмисляне, а много аргументи говорят за необходимостта от дълбоки промени в начина, по който той функционира. Все по-остро възниква въпросът: В такава Европа ли искаме да живеем или е време за промяна на посоката към една по-справедлива, социално отговорна, а оттам и по-ефективна Европа?
Търсенето на отговор на този кардинален въпрос води през последните години до интензивни общоевропейски програмни дебати сред представителите на социалното мислене и действие в Европа. Целта е разработване на модерна социалдемократическа визия за отделните общества и за Европа като цяло. Проектът „Социалната алтернатива за Европа“, иницииран и реализиран от фондациите „Солидарно общество“ и „Фридрих Еберт“, си поставя за цел не просто да приближи тази дискусия към България, където досегашното ѝ развитие и резултати наистина не са добре познати, но и да създаде платформа за обсъждане на възможни решения на най-важните въпроси на икономическото, социалното и политическото развитие на Европейския съюз и на България като негов член.
В настоящата публикация са намерили място резултатите от началния етап на осъществяване на проекта. Изданието се състои от две самостоятелни части. В тях под различна форма са представени позициите на политици, социални партньори, изследователи, както и аналитични разработки на основните проблеми, стоящи пред Европейския съюз и неговите страни членки в навечерието на изборите за Европейски парламент през май 2014 г.
Първата част на изданието представя доклади, изказвания и дискусии по време на представителната „кръгла маса“ по темата на проекта, проведена на 28 март 2014 г. в град София. На нея участват както водещи политици, министри, депутати в Европейския парламент и в Народното събрание, така и ръководни представители на социалните партньори и сериозни български учени.
Още при откриване на „кръглата маса“ председателят на Фондация “Солидарно общество” Евгений Кандиларов изтъква основната задача пред левицата – да работи за отхвърлянето на неолибералния модел и за нова посока на развитие на Европа. Регине Шуберт, ръководител на Представителството в София на Фондация “Фридрих Еберт”, също очертава нуждата от социална алтернатива за Европа. Тя подчертава, че консервативните партии в ЕС в продължение на години търсят отговор на икономическия регрес чрез бюджетни ограничения. Резултатите на тази политика за България са липса на инвестиции, спад на покупателната способност на населението, масова безработица особено за младите хора, социално изключване на големи групи. В тази ситуация особено силно се откроява нуждата от нова социална политика за Европа. Солидарността между държавите-членки и между гражданите трябва отново да придобие значение, за да могат хората да повярват в европейския проект.
В първия панел на конференцията изказвания правят Сергей Станишев, председател на БСП и президент на ПЕС, Кристиян Вигенин, министър на външните работи на Р България, Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката, Илияна Йотова, член на Европейския парламент.
Сергей Станишев акцентира върху няколко проблема. Първо, в навечерието на европейските избори много хора не разбират тяхната важност и значение за бъдещото развитие и на Европа, и на България. Европейският проект не вдъхновява огромна част от гражданите. Второ, от 2009 година насам, в условията на финансова, икономическа, социална и политическа криза все повече се налага политика на съкращаване на публичните разходи и на ограничаване на ролята на държавата. Това е основната характеристика на политиката, която се води последните четири години и в България. Трето, през всички тези години европейските социалисти правят всичко възможно да реализират няколко свои инициативи. Някои от тях вече се превръщат в реалност. Това са данъкът върху финансовите трансакции и също така програмите за младежка заетост. Европейските социалисти успяват да наложат на европейските институции да вземат нужните решения, за да могат да бъдат реализирани тези политики. Четвърто, европейските и българските социалисти имат ясна воля за нова Европа. Сега гражданите на Европа имат избор между две алтернативи –едната е статуквото, ЕНП, другата е промяната – ПЕС. Европейските социалисти много ясно са очертали промените, които са необходими, ясно е и как ще бъдат реализирани. Ние имаме амбицията социалният модел да започне да се възстановява и в България. Ще се борим за повече демократичност и прозрачност и в европейските, и в българските институции. Пето, трябва да се върне смисълът и съдържанието на дискусията за Европа и за хората. Гражданите трябва да са наясно какво точно предстои да избират и да имат свободата да направят своя избор.
Кристиян Вигенин в своето изказване изхожда от разочарованието на гражданите и от отслабването на тяхната вяра в ЕС. Въпреки че Лисабонският договор създава добри предпоставки за развитие на една истинска представителна демокрация, европейските граждани все още имат ограничено участие в това, което се случва на наднационално ниво. Затова е необходимо да се опрости процесът на вземане на решения в ЕС, той да стане прозрачен и да мотивира гражданско участие. Важно е и в България да се осъзнаят ползите от присъединяване към ЕС. Министър Вигенин посочва и някои цифри, които ясно илюстрират тези ползи – 60% от общия ни стокообмен е със страните на ЕС, 80% от българската селскостопанска продукция се реализира на пазара на ЕС, 65% от публичните инвестиции са със средства от европейските фондове. Тези ползи обаче не са известни на голяма част от българските граждани. Затова дебатът по тези въпроси би допринесъл за по-голямата ангажираност на българите към европейския проект. Когато се говори за социалната алтернатива в Европа, подчертава К. Вигенин, е важно да се отчитат проблемите, които тревожат българските граждани. Най-големият сред тях е нарастването на социалните неравенства. Специално внимание се отделя на проблема за младежката безработица, която обхваща около 60 000 души млади хора. Несъмнено огромен потенциал за повишаване на растежа и заетостта имат дългосрочните инвестиции в образованието, научните изследвания и иновации. Европейската програма “Хоризонт 2020” създава рамкови условия в тази сфера. На нейна база са формирани и четирите основни стратегически приоритета на България за финансиране през програмния период 2014 – 2020 година. През следващите седем години ние ще разполагаме и с около 15 милиарда евро за седем оперативни програми. Всичко това очертава огромната полза от разясняване на конкретните резултати от присъединяването ни към ЕС. Налага се и изводът, че политиците са длъжни да намерят най-добрите решения по пътя към една по-демократична Европа, гарантираща растеж, работни места и социална кохезия.
Драгомир Стойнев изтъква, че всеки един европейски гражданин желае нов импулс, нова енергия за Европа. Това е така, подчертава той, защото днес става все по-ясно, че европейската индустриална политика е провал; европейската енергийна политика е провал; социалната политика на Европа е провал. Затова левицата трябва да промени Европа и да тръгне към решаване на проблемите, създадени от десницата. Новите цели до 2030 година, които се предлагат в момента, не отговарят на перспективите на европейската индустрия. Много правителства вече са заявили, че трябва да се ревизират. Това е поредното доказателство, че в Европа се води хаотична политика, която европейските социалисти не могат да подкрепят. Тази политика на десницата има и местни измерения. Например в сферата на енергийната и социалната политика ГЕРБ създадоха един модел, който сега се опитваме да променим. Др. Стойнев изтъква, че най-големият бум на безработицата е по време на това дясно управление. Важното е хората да разберат, че лявата политика и за реиндустриализацията, наистина дават своя ефект. В България започваме да работим за индустрия, базирана на нови технологии, на иновации и на енергийна ефективност. Друго направление на нашите усилия е развитието на научноизследователската и развойната дейност. По време на предишното управление “Национален инвестиционен фонд” бе нула лева, сега е 20 милиона лева. Това не е достатъчно, но показва, че правителството се стреми да заделя средства за подкрепа на бизнес средата. Затова започнахме да намаляваме регистрационните разрешителни режими. Но се натъкваме на факта, че много от тях идват от Европа. Затова промяната в Европа е наложителна, подчертава министър Стойнев. На хората е необходима една нова лява Европа, насочена към индустрията, към работните места, към образованието и най-вече към новите технологии.
Българският представител в Европейския парламент Илияна Йотова е по-прагматична в своето изказване. Тя дава фрапиращи примери от работата си в Комисията по социална политика в ЕП. Много добри идеи на социалистите не могат да минат на гласуване, тъй като представителите на ЕНП са със сто човека повече. Тя посочва и примери, когато се е наложила идеята на социалистите и демократите. Такъв е случаят с младежката гаранция. Когато тази идея тръгва, мнозина социалисти са се съмнявали, че тя ще бъде прокарана на гласуване. Но днес тя вече е реалност във всички 28 държави. Конкретно в България 7 000 млади хора са получили работно място благодарение на тази политика. Тя работи добре и в Австрия, и в Люксембург. Друга успешна идея, която е наложена от социалистите и демократите в ЕП, е свързана със създаването на един фонд за изхранване на бездомните хора и на бездомните деца. Но има и отрицателни примери. Един от тях е отхвърлянето на искането за 20 седмици платено майчинство. Три години тази директива стои блокирана. Затова искаме промяна на посоката на развитие на Европа, заключава г-жа Йотова.
Във втория панел на „кръглата маса“ са представени доклади, ориентирани към основните сфери, в които днес се водят дебатите между привържениците на „социалния“ и на „неолибералния“ модел на развитие на Европейския съюз и на неговите страни членки – социалния въпрос в съвременните му измерения; икономическата парадигма; демократичното предизвикателство.
Антоний Тодоров открива тази част с един общ поглед върху състоянието на социалистическата левица след неолибералната епоха. Днешната криза не е класическа циклична криза, нито просто криза на капитализма или на демокрацията. Подкопават се основите на обществото, под заплаха е социалното. Левицата днес е загубила доверието на много от „обикновените хора”, превърнала се е в помирител на корпоративния капитал и работещите. Това не може да е нейната роля, тя трябва да се завърне по-убедително към истинската си роля на защитник на онеправданите (работници или пенсионери, безработни, ниско платени младежи, дребни стопани или средни производители, дискриминирани сексуални общности и етнически малцинства).
В доклада си Георги Пирински, заместник председател на БСП и програмен директор на Фондация “Солидарно общество”, вижда като най-важен въпросът за смяната на икономическата парадигма в Европа. Той изтъква много фрапиращи данни, които илюстрират резултатите от действието на неолибералния модел. Вместо кризата, подчертава Г. Пирински, обективно да бъде определена като платежна и дългова криза на частния финансов сектор, неолибералното мнозинство я представя като криза на публичните финанси, причинена от мнимото разточителство на социалните държави. Данните за засегнатите страни съответно за 2007 и 2013 година обаче категорично показват, че в началото на кризата техните публични дългове са били значително по-ниски от нивата шест години по-късно. От януари 2011 г. влиза в сила новото европейско законодателство на Засилено икономическо управление. Зад привидно технократичната форма на това законодателство всъщност чрез Комисията е въведена нова, крайна икономическа и социална стратегия, отново основана на неолибералната парадигма. По този начин политиката, провеждана от Комисията остава подчинена на същата политика на драстични бюджетни лишения и по-нататъшно отслабване на законодателството, защитаващо правото на труд и на колективно договаряне.
По-нататък Г. Пирински подчертава, че вместо парадигмата на неолибералния икономически ред, днес европейските социалисти предлагат обновената парадигма на социалната пазарна икономика. Необходимо е възможно най-сериозно и задълбочено обсъждане на базисните постулати на днешната икономическа политика чрез публична дискусия, решително освободена от емоционални изблици и екстремно поведение. Необходимо е ново качество на диалога между социалните партньори, в резултат на който да бъде съгласуван работещия баланс между предложенията на синдикатите за ускорен ръст на доходите и приоритетите на работодателите за стабилни и стимулиращи успешното предприемачество условия; баланс, който несъмнено би стимулирал и динамична кредитна експанзия от страна на банките.
Добрин Канев изхожда от тезата, че социалната алтернатива включва като своя интегрална част и демократизацията на ЕС. В доклада се разглеждат новите измерения на „дефицита“ на демокрация, отчетност и легитимност на Европейския съюз, възникнали в хода на опитите за решаване на финансовата и икономическата криза. Той извършва анализа си на две равнища – в рамките на самия Европейски съюз като наднационална общност и специфична политическа система, и в отделните държави членки. На първото равнище се показва как реализираните в хода на кризата политики на практика засилват дефицита на демократичност и отчетност, доколкото заобикалят Европейския парламент, а в много случаи и националните парламенти. На второто равнище – на националните държави, също се очертават сериозни проблеми с качеството на демокрацията в някои страни членки, което също носи риска от ерозиране на демократичните основи на ЕС. В доклада са представени идеи, развити и от известни учени като Юрген Хабермас, и в програмните документи на европейските социалисти, които се отнасят както до диагнозата за влошаване на демократичното качество и на двете равнища, така и до предлаганите решения на проблемите.
След тематичните доклади са представени и изказванията на председателят на Икономическия и социален съвет проф. ЛалкоДулевски, както и ръководни представители на социалните партньори – Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ, Васил Велев и Милена Ангелова, съответно председател и главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал.
Лалко Дулевски посочва, че още в Лисабонската стратегия е поставен на дневен ред въпросът за социалната алтернатива за Европа. Безспорно е, подчертава Л. Дулевски, че социалната алтернатива и днес е без алтернатива. Защото днес проблемите за безработицата, за достъпа до социална сигурност стават взривоопасни. Те могат да разрушат устоите на демокрацията не само в отделната държава, но и в целия ЕС. Вместо да разрешава тези проблеми, Европа върви в друга посока. А това не е благоприятно за солидарността и за единството на ЕС. Сега Европа се движи на две скорости. Вместо да наблюдаваме социално сближаване, ние наблюдаваме създаване на единен банков съюз. Но тава е само едната посока на сближаването и тя може да доведе до още по-голямо разтваряне на ножицата между бедни и богати страни. На Европа това струва 42 милиона безработни и обезкуражени хора, а на България – 420 хиляди. Тяхното активно включване има своята цена, която след 10 години ние едва ли ще можем да платим. Днес в Европа няма механизъм, който да съгласува социалната политика. Единственият инструмент, който се използва е стратегия “Европа 2020”. Заключението на Л. Дулевски е свързано с очертаване на необходимостта Европа да премине от две скорости на два двигателя. Единият е така наречената наукоемка икономика. Очевидно трябва и втори двигател, който е приобщаващ и който води до по-голямо сближаване.
Иван Кокалов изтъква, че за синдикатите няма съмнение, че Европа и България се нуждаят от нова алтернатива. Днес говоренето за Европа трябва да се пречупи през българските реалности. Синдикатите имат своя меморандум и в срещите си с кандидатите за български представители в ЕС ще го отстояват. За КНСБ е ясно, че трябва друг модел. Но въпросът е как ще се стигне до него. Обикновено се говори в макроикономически план, на европейско равнище. Изводът, който предлагат синдикатите, е да се слезе и на равнище национални политики. За България представителите на КНСБ са убедени, че трябва да има производство, но трябва да има и справедливо разпределение. Хората искат заетост, добри доходи, искат действащи социално осигурителни системи, искат достъпно образование. И бизнесът трябва активно да насърчава това. В макроикономически план синдикатите защитават възможността да има по-голяма свобода на националните правителства да решават кои са проблемите, които не следва да бъдат детерминирани отгоре. В тази връзка Ив. Кокалов отстоява необходимостта да се засилят комуникациите между социалните партньори, защото обществото трябва да е я наясно какви каузи защитава всеки от тях.
Васил Велев и Милена Ангелова представят доклад от името на Асоциацията на индустриалния капитал, в който поставят въпроса какви икономически решения предполага социалната алтернатива за България. Според тях тя е възможна, но ще бъде устойчива само ако усилията за постигане на действена социална политика се насочат към спазването на принципите на солидарността и осигуряване на правов ред и спазването на единни правила. Политиките трябва да са насочени към осигуряване на устойчив растеж и заетост, т.е. към развитие на производствения сектор, към гарантиране на устойчива и предвидима социална и икономическа среда и към ефективно инвестиране на публичните средства, без това да води до увеличаване на дела на преразпределение на БВП през държавния бюджет. Авторите на доклада смятат, че рестриктивната фискална политика, прилагана като средство за преодоляване на финансовата и икономическа криза, е довела до ръст на безработицата и до повишени очаквания към системите за социална закрила в Европа. Именно това и постави под въпрос основните правила и постулати на социално–икономическото развитие. Изграждането на един нов европейски ред трябва да се извърши изключително внимателно и прецизно, тъй като се наблюдават сериозни рискове от деформации на обществените отношения и икономически дисбаланси.
В доклада се обосновава необходимостта да се променят приоритетите в ЕС и в България – индустрията и производството трябва да бъдат изведени като първи приоритет и да бъдат системно подкрепяни чрез адекватна политика, която да бъде насочена към насърчаването на производствения сектор и на промишлеността, а не на финансовия сектор и услугите
Във втората част на настоящото издание са включени аналитични разработки, в които се изследват позициите на европейските социалисти и на другите европейски партии по ключови въпроси на развитието на Съюза, като специално внимание е обърнато на социално-политическите проблеми, които стоят в ядрото на една възможна социална алтернатива за Европа.
Лиляна Канева проследява процеса на обновление на основните ценности и принципи на социалдемокрацията. Изхожда се от анализа на кризата, която преживява социалдемокрацията през последните години. Това е идейна криза, която е свързана с невъзможността да се противостои на господстващия неолиберален модел. Кризата е и програмна, тъй като партиите не са в състояние да свържат на програмно равнище икономически растеж, сигурност и социална справедливост. Тя има и организационен характер, който демонстрира загубата на доверие в социалдемократическата политика. Културните измерения на кризата отразяват факта, че социалдемокрацията вече не е в състояние да формира дневния ред на обществото. В тази ситуация най-важната задача сега е да се изгради ясна идентичност, чрез която да се дадат съвременни отговори на кризата и да се противодейства на неолибералния модел. Този процес започва през 2008 г. и завършва с приемането на два важни документа Декларация на принципите и Основополагаща програма. На тя се основава и манифеста на ПЕС – “За една нова Европа”. Представен е и приноса на БСП борбата за отхвърляне на доминиращия неолиберален модел в началото на XXI век.
Живко Минков разглежда основните социално-политически проблеми в Европа и България след кризата от 2008 г. В хода на общоевропейския дебат преимуществено се обсъждаха проблемите на фискалната и икономическата политика, докато темата за социалната политика остана в сянка. Именно поради това авторът си поставя за цел да насочи вниманието към този аспект на съвременните дебати в европейските общества. Очертава кратко и синтезирано динамиката и характера на социалните проблеми в Европа и България, като се стреми да открои общите и специфичните тенденции в рамките на страните-членки. След това Живко Минков посочва основните характеристики и философия на направените реформи по отношение на социалната в политика в страните от ЕС. В края се проследява дискусията и зародилите се в широкия политически спектър реакции на кризата и нейните последствия през призмата на социалната политика.
Борис Попиванов разглежда предизборните предложения към избирателя на основните политически формации в Европа от „умерения“ сектор на политическото пространство – левия център, центъра и десния център. Това са Европейската народна партия (ЕНП), Алиансът на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), Зелените и Европейските консерватори и реформисти (ЕКР). Техните предизборни манифести показват стремеж към укрепване на досегашната им идеологическа линия, но със засилване на социалния акцент, което вероятно се дължи на оценката на кризата. Въпреки това, „умерените“ европейски партии се придържат до голяма степен към реториката и посланията си от предишни европейски избори. Те избягват да вземат отношение и към основните проблеми на европейското бъдеще, които посочва Партията на европейските социалисти (ПЕС). Изтъкнато е и значението, което имат кандидатурите им за председател на Европейската комисия за утвърждаване на техния обществен образ и политически позиции.
В своя авторски текст Александър Димитров описва размера на предстоящите радикални вълни, които се очаква да възникнат на изборите за Европейски парламент през май 2014 година. Авторът използва богата социологическа база данни, чрез която очертава в подробности предстоящите резултати на националисти, национал-популисти, неофашисти, еврокомунисти, леви радикали и др. Анализира обстоятелствата и причините за радикализирането на предстоящите избори. Направена е типологизация на представените крайно десни партии и е представен профилът на типичната ляво радикална партия.
Накрая, в изданието като приложение са представени важните програмни и предизборни документи на Партията на европейските социалисти от последните години, в които са очертани основните насоки на развитие на Европейския съюз, предлагани като проект за една бъдеща Социална Европа.
Настоящото издание представя пред българската публика резултатите от началната работа по един дългосрочен проект. Следващата стъпка на авторския екип ще се насочи към анализа на резултатите от изборите за Европейски парламент през май 2014 г., на състава и първите действия на новоизбраната институция през призмата на перспективите на доизграждане на Европейския съюз и в един Социален съюз.
Д-р Александър Димитров